Разпиляваше внимателно плътта ми
като шепа пясък в разтворени ръце,
рисуваше копнежи и желания
с топли устни върху едно лице.
Ръцете ти нежни и горещи,
събирах ги във топлата си длан
като капки восък от неизгорени свещи,
в парещ пламък от искри събран.
Пробуждаше във мене пролет,
пъстри багри, цветове.
Подобно вятър в криле на птичи полет,
летяхме, докосвайки ръце.
© Росен Кръстев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
