Разпиляваше внимателно плътта ми
като шепа пясък в разтворени ръце,
рисуваше копнежи и желания
с топли устни върху едно лице.
Ръцете ти нежни и горещи,
събирах ги във топлата си длан
като капки восък от неизгорени свещи,
в парещ пламък от искри събран.
Пробуждаше във мене пролет,
пъстри багри, цветове.
Подобно вятър в криле на птичи полет,
летяхме, докосвайки ръце.
© Росен Кръстев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
