17.06.2009 г., 12:05

Разпилей

1.3K 1 3

Разпиляваше внимателно плътта ми

като шепа пясък в разтворени ръце,

рисуваше копнежи и желания

с топли устни върху едно лице.

 

Ръцете ти нежни и горещи,

събирах ги във топлата си длан

като капки восък от неизгорени свещи,

в парещ пламък от искри събран.

 

Пробуждаше във мене пролет,

пъстри багри, цветове.

Подобно вятър в криле на птичи полет,

летяхме, докосвайки ръце.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...