17.06.2009 г., 12:05

Разпилей

1.3K 1 3

Разпиляваше внимателно плътта ми

като шепа пясък в разтворени ръце,

рисуваше копнежи и желания

с топли устни върху едно лице.

 

Ръцете ти нежни и горещи,

събирах ги във топлата си длан

като капки восък от неизгорени свещи,

в парещ пламък от искри събран.

 

Пробуждаше във мене пролет,

пъстри багри, цветове.

Подобно вятър в криле на птичи полет,

летяхме, докосвайки ръце.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...