29 dic 2009, 16:01

Разпилени коси 

  Poesía » De amor
1971 0 2
Разпилени коси, не от вятъра...
а от въздух, изтръгнат със стон,
впити устни,
наполовина прехапани
и магия ли беше, или сън?
И усмивка ли имаше
в дивия поглед,
или просто истина... и парченце щастие?
Аз те хванах
и те заключих в себе си.
И като вълшебник, омагьосващ чувства,
търсех себе си, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джокобоко Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??