Разпилени коси
Разпилени коси, не от вятъра...
а от въздух, изтръгнат със стон,
впити устни,
наполовина прехапани
и магия ли беше, или сън?
И усмивка ли имаше
в дивия поглед,
или просто истина... и парченце щастие?
Аз те хванах
и те заключих в себе си.
И като вълшебник, омагьосващ чувства,
търсех себе си,
а намерих тебе…
А сега съм пленник
в огледалото със спомени
и прегръщам разпилени коси… не от вятъра…
И въздишам
по думи неказани…
Благодаря ти за времето,
в което дишахме заедно…
беше дяволски хубаво,
нищо, че беше на заем…
Сбогом, слънчeнце мое!
Върху масата,
след като обядвахме сърцата си,
от моето останаха трохи…
които ще размажа върху прага си…
© Джокобоко All rights reserved.
