15 abr 2025, 0:50

Разпилени отрязъци живот

  Poesía
355 1 6

Събуждане, изтръпване, мираж.

Полулюбов, безискреност и кикот.

Парфюм издайник, стъпки по паваж.

Престореност – в загриженост обвита.

 

Изхвърлен нов матрак в контейнер стар.

Разсечено дърво от гръм небесен.

Усмивка, изнасилена до „чар“.

И пролет преоблечена във есен.

 

Безмълвна до космичност тишина.

Пиянски транс с проблясък на копнежност.

Подгизнала до кости самота,

маскирана в хармония /прилежно/!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...