Разпилени сърца
Разпилени по паважа сърчица
от хартия разноцветна днес ме спряха.
И навярно след среднощна веселба
там, огряни от лъчите, си мълчаха –
за парченцата разкъсани души,
за надеждите докрай изпепелени,
за безбройните обречени съдби,
за годините, в живота пропилени…
Тези мънички хартиени сърца
напомняха ми хорските неволи –
колко много разделени по света,
колко мъка, колко ярост и тегоби!
И към Господ пак отправих своя зов,
за пореден път аз него да помоля
да дари ни още мъничко любов
и от нея да раздаваме на воля!
Веси_Еси (Еси)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
