Разпилян

С хиляди клетници тлея,
рея се – в думи видян.
Старите четници пеят
с влака из този Балкан.
 

Гара Кръстец е позната,
тънко планинско листо.
Вдига дворец планината,
мое човешко гнездо...
 

Всеки мъдрец се усмихва,
припка еленче в трева...
Тичам в зорите. Утихвам.
Аз съм роден да творя...
 

Как да го кажа сега?
Всичко е хубаво, хора!
Стига да имаш душа,
всяка врата ще отвориш.