Разпилян
С хиляди клетници тлея,
рея се – в думи видян.
Старите четници пеят
с влака из този Балкан.
Гара Кръстец е позната,
тънко планинско листо.
Вдига дворец планината,
мое човешко гнездо...
Всеки мъдрец се усмихва,
припка еленче в трева...
Тичам в зорите. Утихвам.
Аз съм роден да творя...
Как да го кажа сега?
Всичко е хубаво, хора!
Стига да имаш душа,
всяка врата ще отвориш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
