Разпилян

27 апр. 2019 г., 20:28

Поэзия » Философская, Гражданская

337 0 0

С хиляди клетници тлея,
рея се – в думи видян.
Старите четници пеят
с влака из този Балкан.

Гара Кръстец е позната,
тънко планинско листо.
Вдига дворец планината,
мое човешко гнездо...

Всеки мъдрец се усмихва,
припка еленче в трева...
Тичам в зорите. Утихвам.
Аз съм роден да творя...

Как да го кажа сега?
Всичко е хубаво, хора!
Стига да имаш душа,
всяка врата ще отвориш.