С хиляди клетници тлея,
рея се – в думи видян.
Старите четници пеят
с влака из този Балкан.
Гара Кръстец е позната,
тънко планинско листо.
Вдига дворец планината,
мое човешко гнездо...
Всеки мъдрец се усмихва,
припка еленче в трева...
Тичам в зорите. Утихвам.
Аз съм роден да творя...
Как да го кажа сега?
Всичко е хубаво, хора!
Стига да имаш душа,
всяка врата ще отвориш.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
