Разпиляна пепел

18 jul 2015, 12:50

Poesía

335 0 2

Една дъждовна вечер

отми калта по прашните стъкла.

Премина облакът черен

и в локви заблестяха градове и села.

Една прощална целувка

отми надежди и мечти.

Блесна светкавица безмълвна -

вече в други очи.

Не помниш кога сълзите

в звезди се превърнаха.

Не помниш вятърът как побесня,

луната почти преобърна,

но никъде теб не видя!

Загубена в чувства се скиташ,

премръзнала без топла ръка.

Загърната в шуба от мъка,

премиташ разпиляна пепел -

влюбено сърце!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.