Разпиляна пепел
Една дъждовна вечер
отми калта по прашните стъкла.
Премина облакът черен
и в локви заблестяха градове и села.
Една прощална целувка
отми надежди и мечти.
Блесна светкавица безмълвна -
вече в други очи.
Не помниш кога сълзите
в звезди се превърнаха.
Не помниш вятърът как побесня,
луната почти преобърна,
но никъде теб не видя!
Загубена в чувства се скиташ,
премръзнала без топла ръка.
Загърната в шуба от мъка,
премиташ разпиляна пепел -
влюбено сърце!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
