Една дъждовна вечер
отми калта по прашните стъкла.
Премина облакът черен
и в локви заблестяха градове и села.
Една прощална целувка
отми надежди и мечти.
Блесна светкавица безмълвна -
вече в други очи.
Не помниш кога сълзите
в звезди се превърнаха.
Не помниш вятърът как побесня,
луната почти преобърна, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up