Една дъждовна вечер
отми калта по прашните стъкла.
Премина облакът черен
и в локви заблестяха градове и села.
Една прощална целувка
отми надежди и мечти.
Блесна светкавица безмълвна -
вече в други очи.
Не помниш кога сълзите
в звезди се превърнаха.
Не помниш вятърът как побесня,
луната почти преобърна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация