17 ago 2008, 22:35

Разпиляно...

  Poesía » Otra
751 0 5

14.08.2008

 

 

Болиш ли ме?

Или преди ме е боляло?

Лепиш ли ме?

Или съм още разпиляна?

Разкриваш ме,

а всичко в мене си видял!

Поливаш ме,

но аз съм вече прецъфтяла!

Намираш ме,

но пък отдавна ме изгуби...

заричаш ми се,

но сме вече посивели, други...

Къде ме водиш?

Пътя си отдавна си загубил...

Опитвал си се да ме тровиш,

но с моята отрова сам си се затрил.

Оставяш ме,

милиони пъти вече си ме имал...

Но търсиш ме,

от мойто тяло всеки път си се опивал...

Настигаш ме,

обръща се отново на обратно.

Разтърсваш се,

единствено с мен било ти е приятно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разтърсваш се,

    единствено с мен било ти е приятно...
    Защо след после се сещат за нас!?
    Прекрасен стих, до болка ми е познато това .
    поздрави от мен!
  • Хубав стих, много!
    Поздрав, Мира.
  • много хубаво...пишеш прекрасно...докосна и мене...
    с много обич, мила Мира.
  • Ех... и аз имах подобна любов... ако може да се нарече любов...
    Влезе ми в сърцето!...
  • Толкова ми е познато,до болка!!!Прекрасен стих!Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...