Erato (Erato Eratova)
137 125
Aug 17, 2008, 10:35 PM

Разпиляно... 

  Poetry » Other
533 0 5

14.08.2008

 

 

Болиш ли ме?

Или преди ме е боляло?

Лепиш ли ме?

Или съм още разпиляна?

Разкриваш ме,

а всичко в мене си видял!

Поливаш ме,

но аз съм вече прецъфтяла!

Намираш ме,

но пък отдавна ме изгуби...

заричаш ми се,

но сме вече посивели, други...

Къде ме водиш?

Пътя си отдавна си загубил...

Опитвал си се да ме тровиш,

но с моята отрова сам си се затрил.

Оставяш ме,

милиони пъти вече си ме имал...

Но търсиш ме,

от мойто тяло всеки път си се опивал...

Настигаш ме,

обръща се отново на обратно.

Разтърсваш се,

единствено с мен било ти е приятно...

© Erato Eratova All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разтърсваш се,

    единствено с мен било ти е приятно...
    Защо след после се сещат за нас!?
    Прекрасен стих, до болка ми е познато това .
    поздрави от мен!
  • Хубав стих, много!
    Поздрав, Мира.
  • много хубаво...пишеш прекрасно...докосна и мене...
    с много обич, мила Мира.
  • Ех... и аз имах подобна любов... ако може да се нарече любов...
    Влезе ми в сърцето!...
  • Толкова ми е познато,до болка!!!Прекрасен стих!Поздрав!
Random works
: ??:??