Erato (Erato Eratova) Erato (Erato Eratova)
1 137
Aug 17, 2008, 10:35 PM

Разпиляно...

  Poetry » Other
752 0 5

14.08.2008

 

 

Болиш ли ме?

Или преди ме е боляло?

Лепиш ли ме?

Или съм още разпиляна?

Разкриваш ме,

а всичко в мене си видял!

Поливаш ме,

но аз съм вече прецъфтяла!

Намираш ме,

но пък отдавна ме изгуби...

заричаш ми се,

но сме вече посивели, други...

Къде ме водиш?

Пътя си отдавна си загубил...

Опитвал си се да ме тровиш,

но с моята отрова сам си се затрил.

Оставяш ме,

милиони пъти вече си ме имал...

Но търсиш ме,

от мойто тяло всеки път си се опивал...

Настигаш ме,

обръща се отново на обратно.

Разтърсваш се,

единствено с мен било ти е приятно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Muza (Поли Тодорова)
    Muza (Поли Тодорова)
    Разтърсваш се,

    единствено с мен било ти е приятно...
    Защо след после се сещат за нас!?
    Прекрасен стих, до болка ми е познато това .
    поздрави от мен!
  • dodic (Деян Димитров)
    dodic (Деян Димитров)
    Хубав стих, много!
    Поздрав, Мира.
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    много хубаво...пишеш прекрасно...докосна и мене...
    с много обич, мила Мира.
  • velvet (Андреа Емилова)
    velvet (Андреа Емилова)
    Ех... и аз имах подобна любов... ако може да се нарече любов...
    Влезе ми в сърцето!...
  • obich_ (Ва)
    obich_ (Ва)
    Толкова ми е познато,до болка!!!Прекрасен стих!Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0