17 авг. 2008 г., 22:35

Разпиляно... 

  Поэзия » Другая
562 0 5

14.08.2008

 

 

Болиш ли ме?

Или преди ме е боляло?

Лепиш ли ме?

Или съм още разпиляна?

Разкриваш ме,

а всичко в мене си видял!

Поливаш ме,

но аз съм вече прецъфтяла!

Намираш ме,

но пък отдавна ме изгуби...

заричаш ми се,

но сме вече посивели, други...

Къде ме водиш?

Пътя си отдавна си загубил...

Опитвал си се да ме тровиш,

но с моята отрова сам си се затрил.

Оставяш ме,

милиони пъти вече си ме имал...

Но търсиш ме,

от мойто тяло всеки път си се опивал...

Настигаш ме,

обръща се отново на обратно.

Разтърсваш се,

единствено с мен било ти е приятно...

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разтърсваш се,

    единствено с мен било ти е приятно...
    Защо след после се сещат за нас!?
    Прекрасен стих, до болка ми е познато това .
    поздрави от мен!
  • Хубав стих, много!
    Поздрав, Мира.
  • много хубаво...пишеш прекрасно...докосна и мене...
    с много обич, мила Мира.
  • Ех... и аз имах подобна любов... ако може да се нарече любов...
    Влезе ми в сърцето!...
  • Толкова ми е познато,до болка!!!Прекрасен стих!Поздрав!
Предложения
: ??:??