12 abr 2017, 13:51

Разпиляване

  Poesía » Otra
835 1 4

“Росната капка не е изчезнала в океана, но океанът е изчезнал в росната капка."

Светът не се върти заради нас.

Той просто има нужда да се движи.

Реката си е тече като река

и не криви русла заради наште грижи.

Вселената е в капката роса,

която се разтваря в океана

и хоризонтът перспективно завъртя

без оглед на човешките ни драми.

Осеяни са звездните поля              

с големите ни мисли и мечтания,

а Бог не подозира за това

изпращайки ни себе си за оправдание.

Дали се вглежда в нашите съдби

създанието, когато с бяг се раширява,

раздавайки ни мънички души,

които обичта му разпиляват...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...