12 abr 2017, 13:51

Разпиляване

  Poesía » Otra
832 1 4

“Росната капка не е изчезнала в океана, но океанът е изчезнал в росната капка."

Светът не се върти заради нас.

Той просто има нужда да се движи.

Реката си е тече като река

и не криви русла заради наште грижи.

Вселената е в капката роса,

която се разтваря в океана

и хоризонтът перспективно завъртя

без оглед на човешките ни драми.

Осеяни са звездните поля              

с големите ни мисли и мечтания,

а Бог не подозира за това

изпращайки ни себе си за оправдание.

Дали се вглежда в нашите съдби

създанието, когато с бяг се раширява,

раздавайки ни мънички души,

които обичта му разпиляват...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...