12 abr 2017, 13:51

Разпиляване

  Poesía » Otra
836 1 4

“Росната капка не е изчезнала в океана, но океанът е изчезнал в росната капка."

Светът не се върти заради нас.

Той просто има нужда да се движи.

Реката си е тече като река

и не криви русла заради наште грижи.

Вселената е в капката роса,

която се разтваря в океана

и хоризонтът перспективно завъртя

без оглед на човешките ни драми.

Осеяни са звездните поля              

с големите ни мисли и мечтания,

а Бог не подозира за това

изпращайки ни себе си за оправдание.

Дали се вглежда в нашите съдби

създанието, когато с бяг се раширява,

раздавайки ни мънички души,

които обичта му разпиляват...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...