Разпиляване
“Росната капка не е изчезнала в океана, но океанът е изчезнал в росната капка."
Светът не се върти заради нас.
Той просто има нужда да се движи.
Реката си е тече като река
и не криви русла заради наште грижи.
Вселената е в капката роса,
която се разтваря в океана
и хоризонтът перспективно завъртя
без оглед на човешките ни драми.
Осеяни са звездните поля
с големите ни мисли и мечтания,
а Бог не подозира за това
изпращайки ни себе си за оправдание.
Дали се вглежда в нашите съдби
създанието, когато с бяг се раширява,
раздавайки ни мънички души,
които обичта му разпиляват...
© Христина All rights reserved.
