Вестин (Димитър Ганчев) Вестин (Димитър Ганчев)
1 153
23 nov 2006, 12:27

Разпит

  Poesía
752 0 2
Неразбран съм...
Отново.
Питат - Какво е?
Отвърнах им
- Светлото слово!
И ме хвърлиха
в тъмното -
най-черното
тъмно,
под крилото
на гарван.
И пак ме попитаха...
Наплашен от тъмното,
колебливо отвърнах им
- Тъмно...
Нощта ми запалиха -
изгоря ми крилото,
до перото последно,
до сивата болка
на впепеляващ се
въглен.
Оцелях...
Но пак ще ме питат
за нещо,
във нищото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0