23 nov 2006, 12:27

Разпит

  Poesía
748 0 2
Неразбран съм...
Отново.
Питат - Какво е?
Отвърнах им
- Светлото слово!
И ме хвърлиха
в тъмното -
най-черното
тъмно,
под крилото
на гарван.
И пак ме попитаха...
Наплашен от тъмното,
колебливо отвърнах им
- Тъмно...
Нощта ми запалиха -
изгоря ми крилото,
до перото последно,
до сивата болка
на впепеляващ се
въглен.
Оцелях...
Но пак ще ме питат
за нещо,
във нищото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...