Разпит
Неразбран съм...
Отново.
Питат - Какво е?
Отвърнах им
- Светлото слово!
И ме хвърлиха
в тъмното -
най-черното
тъмно,
под крилото
на гарван.
И пак ме попитаха...
Наплашен от тъмното,
колебливо отвърнах им
- Тъмно...
Нощта ми запалиха -
изгоря ми крилото,
до перото последно,
до сивата болка
на впепеляващ се
въглен.
Оцелях...
Но пак ще ме питат
за нещо,
във нищото.
Отново.
Питат - Какво е?
Отвърнах им
- Светлото слово!
И ме хвърлиха
в тъмното -
най-черното
тъмно,
под крилото
на гарван.
И пак ме попитаха...
Наплашен от тъмното,
колебливо отвърнах им
- Тъмно...
Нощта ми запалиха -
изгоря ми крилото,
до перото последно,
до сивата болка
на впепеляващ се
въглен.
Оцелях...
Но пак ще ме питат
за нещо,
във нищото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
