5 dic 2009, 15:08

Разплака се гората

  Poesía
863 0 18

Разплака се гората. Оголя.

И замириса повече на гнило,

отколкото на свежест и смола,

грамади от найлони приютила.

Окастрена отвсякъде. За кеф.

С продупчени кори, строшени клони.

Не идват вече диви зверове,

самотно е без птиците отколе.

Усеща  се зараза от тъга -

все повече дървета вече плачат

за дивата си  горска свобода,

погубена от хората-палачи.

Дори не падат вече снегове -

да освежат,

боклука да покрият,

а само южни, прашни ветрове

разнасят миризмата на помия...

 

Една гора, живяла векове,

сега проклина свойта орисия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...