Разплака се гората
Разплака се гората. Оголя.
И замириса повече на гнило,
отколкото на свежест и смола,
грамади от найлони приютила.
Окастрена отвсякъде. За кеф.
С продупчени кори, строшени клони.
Не идват вече диви зверове,
самотно е без птиците отколе.
Усеща се зараза от тъга -
все повече дървета вече плачат
за дивата си горска свобода,
погубена от хората-палачи.
Дори не падат вече снегове -
да освежат,
боклука да покрият,
а само южни, прашни ветрове
разнасят миризмата на помия...
Една гора, живяла векове,
сега проклина свойта орисия!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
