Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
10 nov 2021, 12:11  

Разплакана есен 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
1003 6 11

И някак по различна есента ми,
от студ, и наводнения и суши,
разбита от съмнения и драми,
като дете в ръцете ми се сгуши.

 

Тя знаеше до днес, че нелюбима
сред всичките сезони бе за мене,
че следваща я по петите зима,
все чувах как сред багрите ѝ стене.

 

Напразно изхабила седем цвята,
тя шареше където и да мине,
на плодове и мириси богата...
Аз виждах само кашлящи комини.

 

Отблясващ глад в очите на врабците,
градината разкаляна и в черно.
 В разплаканата есен мислех скрит е,
зъл замисъл на зимата наверно.

 

Какво се промени ли? По- кахърна
е зрелостта ми, знае да обича.
Разплаканата есен ще прегърна,
все повече на мене ми прилича.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??