Разплакана есен
И някак по различна есента ми,
от студ, и наводнения и суши,
разбита от съмнения и драми,
като дете в ръцете ми се сгуши.
Тя знаеше до днес, че нелюбима
сред всичките сезони бе за мене,
че следваща я по петите зима,
все чувах как сред багрите ѝ стене.
Напразно изхабила седем цвята,
тя шареше където и да мине,
на плодове и мириси богата...
Аз виждах само кашлящи комини.
Отблясващ глад в очите на врабците,
градината разкаляна и в черно.
В разплаканата есен мислех скрит е,
зъл замисъл на зимата наверно.
Какво се промени ли? По- кахърна
е зрелостта ми, знае да обича.
Разплаканата есен ще прегърна,
все повече на мене ми прилича.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
