И някак по различна есента ми,
от студ, и наводнения и суши,
разбита от съмнения и драми,
като дете в ръцете ми се сгуши.
Тя знаеше до днес, че нелюбима
сред всичките сезони бе за мене,
че следваща я по петите зима,
все чувах как сред багрите ѝ стене.
Напразно изхабила седем цвята,
тя шареше където и да мине,
на плодове и мириси богата...
Аз виждах само кашлящи комини. ...