29 mar 2009, 9:34

Разплакано мълчание 

  Poesía » Otra
1679 0 25

 Разплакано мълчание

 

 

Мълчанието плаче
тихо и само
в забързания миг,
в търкулнатите жажди.
Очаква ни в едно "дано"
да онемеем
в словото - пролазник...

Надвесва светлото
едно око.
Рискува.
Сетивата спят.
Мълчи съдбата.
Бледнее
не изтръпнала луна.
Как тиха е Душата!

Мълчанието често
се превръща... в същност.
В синева.
В посока "за" и "от".
В продажник.
За дълго се откъсва от
жестокото "защо",
за да възкръсне
в истинското
"трябва".

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мълчанието често
    се превръща... в същност.

    Така е, поздрав.
  • поздравления за стиха
  • Мълчание-стих

    А рибите мълчат.
    Мълчи и любовта ми в тебе,
    готова да ти проговори
    като бурен вятър,
    след още първия повей
    на листопада.

    Благодаря ти, за отзива!
  • Стих с мъдро послание!
    Много ми хареса!
    ПОЗДРАВИ! )
  • Настрои ме за философски размисли. Откакто са ми казали, че и тишината понякога крещи - все я проверявам! Прекрасно и картинно, усетих му драматургията!
  • "Мълчанието често
    се превръща... в същност."

    Под маската на тихо лицемерие
    едно мълчание в сърцето се прицелва
    и наранява с тъпия си ъгъл,
    ако допуснеш да се приближи...

    Поздравления за житейската философия на този стих!Допадна ми!
  • Мълчанието е злато.
    Но невинаги...
    Поздрав за идеята на стиха!
  • Доста красноречиво мълчание.
    Поздрави.
  • А,от истинското "трябва" в още по-истинското,свободното Е... Поздрав!
  • Интересен поглед към мълчанието. Красив стих. Тъжно, но и оптимистично звучи. Поздрави!
  • Да!
  • Поантата ти е за аплодисменти!
  • Аааа ,прекрасна си!!!
  • Хареса ми!
    Ако аз замълча, ако ти замълчиш, ако всички мълчим, ще мълчи ли Съдбата?! И как ще се чувстват душите? Накара ме да се замисля...
    Сърдечни поздрави!
  • ДА!!!
  • Много, много мъдрост в едно мълчание! Хареса ми стиха! Целувки!
  • "Мълчанието често
    се превръща... в същност."

    Прекрасен стих!

  • Мълчание по-страшно и от вик...Лина, едва сдържам жизнетворческите сълзи на на твоето задъхано мълчание в шепите си. Поздравления!
  • "... словото-пролазник"
    !!!*
    Прегръдка, Светлана!!!
  • Замисли ме!
    Избрано или наложено мълчание!
    Поздрав!
  • За дълго се откъсва от
    жестокото "защо",
    за да възкръсне
    в истинското
    "трябва".
    Мисля, че много точно си напипала същността му.
    Поздравления!
  • в мълчанието понякога ще чуеш най хубавата музика...!
    поздравления за хубавия стих, Светле!!!
  • Мълчанието понякога говори много повече от думите...
    И често е "посока "за", посока "от" до истинското "трябва"..."
    Усетено мълчание! Хубав стих, замислящ!
    Поздрави, Светле!
  • мила, тъжно е да живеем в мълчание....
  • ...в истинското...само тогава...
    През своята призма отсях частици прозрение - благодаря ти...
Propuestas
: ??:??