Разплакано мълчание
Разплакано мълчание
Мълчанието плаче
тихо и само
в забързания миг,
в търкулнатите жажди.
Очаква ни в едно "дано"
да онемеем
в словото - пролазник...
Надвесва светлото
едно око.
Рискува.
Сетивата спят.
Мълчи съдбата.
Бледнее
не изтръпнала луна.
Как тиха е Душата!
Мълчанието често
се превръща... в същност.
В синева.
В посока "за" и "от".
В продажник.
За дълго се откъсва от
жестокото "защо",
за да възкръсне
в истинското
"трябва".
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
)
