4 dic 2010, 21:48

Разплата

776 0 3

Разплата

 

Днес поглеждам отново в небето горяло след тебе
и опитвам следа да открия от твойте очи
ала чувам там - само вятърът плачещ да стене
а дъждът е замръзнал отново във твойте черти

не усещам красивия вкус на смеха ти ухаен
и не чувам гласа ти – извиращ от друга земя
бягат мислите – птици изгубени в смисъла таен
на съдбата решила да мине на твоя страна

и не мога отново с очите света да погледна
сякаш в друго пространство съм... в друг епизод
да усетя отново в душата ми – клета и бедна
най-красивото чувство изгаряло моя живот

нямам сили да вдишвам увехнали рози
нямам сили да гледам през тебе с ранени очи
а съдбата за мене отново приема залози
и ще плаща навярно на времето... с мои сълзи...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми настроението и този намек за паралелни светове.
  • Местоимения на кило, без грам пунктуация, а тия рози-залози и очи-сълзи, могат да те разплачат, направо. Ако го поошлайфате, ще се получи.
  • Хубав стих.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...