4.12.2010 г., 21:48

Разплата

778 0 3

Разплата

 

Днес поглеждам отново в небето горяло след тебе
и опитвам следа да открия от твойте очи
ала чувам там - само вятърът плачещ да стене
а дъждът е замръзнал отново във твойте черти

не усещам красивия вкус на смеха ти ухаен
и не чувам гласа ти – извиращ от друга земя
бягат мислите – птици изгубени в смисъла таен
на съдбата решила да мине на твоя страна

и не мога отново с очите света да погледна
сякаш в друго пространство съм... в друг епизод
да усетя отново в душата ми – клета и бедна
най-красивото чувство изгаряло моя живот

нямам сили да вдишвам увехнали рози
нямам сили да гледам през тебе с ранени очи
а съдбата за мене отново приема залози
и ще плаща навярно на времето... с мои сълзи...


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми настроението и този намек за паралелни светове.
  • Местоимения на кило, без грам пунктуация, а тия рози-залози и очи-сълзи, могат да те разплачат, направо. Ако го поошлайфате, ще се получи.
  • Хубав стих.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...