29 abr 2010, 21:08

Разплата

1K 0 6

Запратих те по дяволите,

за да ми олекне,

за да съм добре.

От себе си те аз откъснах.

Не питайте - болеше,

боли ме – и до днес.

Не се забравя, но се надживява,

когато искаш нещо

да е на добро.

Отминах и любов, и слава,

и  с нежна грижа сбирано гнездо.

Бях  ангел, но отминах  пътя,

а да се връщам – не ми се ще.

Оставих  най-свидното във пъкъла!

Не ми се влиза в Рая - въобще!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Дайлянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...