29 abr 2010, 21:08

Разплата

1K 0 6

Запратих те по дяволите,

за да ми олекне,

за да съм добре.

От себе си те аз откъснах.

Не питайте - болеше,

боли ме – и до днес.

Не се забравя, но се надживява,

когато искаш нещо

да е на добро.

Отминах и любов, и слава,

и  с нежна грижа сбирано гнездо.

Бях  ангел, но отминах  пътя,

а да се връщам – не ми се ще.

Оставих  най-свидното във пъкъла!

Не ми се влиза в Рая - въобще!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Дайлянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...