Разплата
1K
0
6
Запратих те по дяволите,
за да ми олекне,
за да съм добре.
От себе си те аз откъснах.
Не питайте - болеше,
боли ме – и до днес.
Не се забравя, но се надживява,
когато искаш нещо
да е на добро.
Отминах и любов, и слава,
и с нежна грижа сбирано гнездо.
Бях ангел, но отминах пътя,
а да се връщам – не ми се ще.
Оставих най-свидното във пъкъла!
Не ми се влиза в Рая - въобще!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Дайлянова Всички права запазени
