29 апр. 2010 г., 21:08

Разплата

1K 0 6

Запратих те по дяволите,

за да ми олекне,

за да съм добре.

От себе си те аз откъснах.

Не питайте - болеше,

боли ме – и до днес.

Не се забравя, но се надживява,

когато искаш нещо

да е на добро.

Отминах и любов, и слава,

и  с нежна грижа сбирано гнездо.

Бях  ангел, но отминах  пътя,

а да се връщам – не ми се ще.

Оставих  най-свидното във пъкъла!

Не ми се влиза в Рая - въобще!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Дайлянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...