Разплетено стихотворение
Пак четири стени. Позната клетка.
А розата във вазата - по-стара
от плетената бабина жилетка.
Или разплетената песен на китара.
Разплетено завесата пулсира
във топлата въздишка на вечерник.
Препъва се във мене и се спира
разплетената нощ, решена в черно.
Разплитам си умората на плитка
(а розата във вазата е стара).
Разплетените мигове отлитат...
А просто трябваше да го погаля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
