Пак четири стени. Позната клетка.
А розата във вазата - по-стара
от плетената бабина жилетка.
Или разплетената песен на китара.
Разплетено завесата пулсира
във топлата въздишка на вечерник.
Препъва се във мене и се спира
разплетената нощ, решена в черно.
Разплитам си умората на плитка
(а розата във вазата е стара).
Разплетените мигове отлитат...
А просто трябваше да го погаля.