Разпознах те
Правиш се на палячо,
а те е малко срам.
Пред хората не плачеш,
а искаш да си сам.
- И днешният ден да свърши...
- мислиш си често така.
Времето тече като бързей
сред задръстената река.
Понякога само скришом,
сред викове и какво ли не...
Заставаш пред себе си искрен,
но не падаш на колене.
Винаги знаеш, че има и друг
като теб на света.
- И тази нощ е неповторима
- намигна ни една звезда.
© Виолета Томова Todos los derechos reservados