17.04.2015 г., 19:27

Разпознах те

646 0 0

                   

 

 

                     Разпознах те

 

       

             Правиш се на палячо,

               а те е малко срам.

 

            Пред хората не плачеш,

              а искаш да си сам.

 

          - И днешният ден да свърши...

            - мислиш си често така.

 

            Времето тече като бързей

             сред задръстената река.

 

            Понякога само скришом,

             сред викове и какво ли не...

 

           Заставаш пред себе си искрен,

              но не падаш на колене.

 

            Винаги знаеш, че има и друг

               като теб на света.

 

            - И тази нощ е неповторима 

             - намигна ни една звезда.

               

          

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...