Александър7 (Мариян)
48 39
22 feb 2012, 10:30

Разпробита 

  Poesía
760 0 5

Ако търсиш рани по мене -
близала съм ги котешки
и съм ги скрила.
Което искаш от мен да вземеш,
съм раздала на просяци
и вече е минало.

Пазят ме нейде в джобовете -
снимка прегъната
като за ветрило.
Или ме люлеят, като отровена
глътка в устата си,
с която препиват.

Много по мене са язвите.
Нима искаш торба,
пробита от шило?
Вече остана ми в пазвата
само парченце
от душа загнила.

Защо ти е изгорелият кошер?
Няма мед, ни живот.
Останах на жило.
Ако сърцето ти в торбата си сложа,
просто ще падне
и ще го затрия.

© Мариян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е! Поздрав!
  • Благодаря,че погледнахте. И най-вече на Валентин-обичам позитивната критика.
  • Много ми хареса, поздрав!
  • Свеж поглед, оригинална трактовка на темата. Ритмичният строеж и римата искат още внимание, но внушенията са интересни. Самоанализ на такова ниво е вече успех. Дано да е начало на нещо значимо и стойностно. Желая леко перо.
  • "просто ще падне"... мхм.
Propuestas
: ??:??