Feb 22, 2012, 10:30 AM

Разпробита

Poetry

1K 0 5

Ако търсиш рани по мене -
близала съм ги котешки
и съм ги скрила.
Което искаш от мен да вземеш,
съм раздала на просяци
и вече е минало.

Пазят ме нейде в джобовете -
снимка прегъната
като за ветрило.
Или ме люлеят, като отровена
глътка в устата си,
с която препиват.

Много по мене са язвите.
Нима искаш торба,
пробита от шило?
Вече остана ми в пазвата
само парченце
от душа загнила.

Защо ти е изгорелият кошер?
Няма мед, ни живот.
Останах на жило.
Ако сърцето ти в торбата си сложа,
просто ще падне
и ще го затрия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ljskovo (Христина Димитрова)

Хубаво е! Поздрав!

2012-02-22T16:53:00+02:00
Александър7 (Мариян)

Благодаря,че погледнахте. И най-вече на Валентин-обичам позитивната критика.

2012-02-22T13:54:44+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

Много ми хареса, поздрав!

2012-02-22T12:05:31+02:00
severianin (Валентин Чернев)

Свеж поглед, оригинална трактовка на темата. Ритмичният строеж и римата искат още внимание, но внушенията са интересни. Самоанализ на такова ниво е вече успех. Дано да е начало на нещо значимо и стойностно. Желая леко перо.

2012-02-22T11:24:15+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

"просто ще падне"... мхм.

2012-02-22T10:31:08+02:00