26 dic 2009, 17:09

Разпръсната...

  Poesía » Otra
1.1K 0 18

По стъпките, събудили нощта,

по лунните сълзи изплакани,

по угасналия огън във пещта,

по воплите от вятъра огласяни,

по устните несрещнали страстта,

по ръцете, в скута вяло стиснати,

по гласа, замлъкнал в песента,

по очите, мъката изписали,

по сърцето, тупкащо едва,

по мечтите, още неизживени,

по болката, изплакана в сълза,

по чувствата, с лъжа залени,

по мрачното небе с дъжда,

по дните, сивото поели,

по сенките, изпълнили нощта -

част от мене ще намериш!

Навсякъде оставих видима следа

през ада, в който заради теб загинах...

Ако ме поискаш, ти след мен ела!

Събери ме! И отново ще ме има.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Навсякъде оставих видима следа
    през ада, в който заради теб загинах"
    Щом обичаш, значи си жива!!!
    Поздрави, Поли!
  • Весела, по-щастлива и по- късметлийска нова година Ви пожелавам, приятели! И нека поезията струи от душите Ви!!
  • Щастливи празници! Поли, нека НГ2010 донесе здраве и късмет за семейството, защото любов в сърцето ти има...този стих го доказва отново...Барона
  • Прекрасно!Честито рождество!
  • Хубаво,хубаво Много!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...