26.12.2009 г., 17:09

Разпръсната...

1.1K 0 18

По стъпките, събудили нощта,

по лунните сълзи изплакани,

по угасналия огън във пещта,

по воплите от вятъра огласяни,

по устните несрещнали страстта,

по ръцете, в скута вяло стиснати,

по гласа, замлъкнал в песента,

по очите, мъката изписали,

по сърцето, тупкащо едва,

по мечтите, още неизживени,

по болката, изплакана в сълза,

по чувствата, с лъжа залени,

по мрачното небе с дъжда,

по дните, сивото поели,

по сенките, изпълнили нощта -

част от мене ще намериш!

Навсякъде оставих видима следа

през ада, в който заради теб загинах...

Ако ме поискаш, ти след мен ела!

Събери ме! И отново ще ме има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Навсякъде оставих видима следа
    през ада, в който заради теб загинах"
    Щом обичаш, значи си жива!!!
    Поздрави, Поли!
  • Весела, по-щастлива и по- късметлийска нова година Ви пожелавам, приятели! И нека поезията струи от душите Ви!!
  • Щастливи празници! Поли, нека НГ2010 донесе здраве и късмет за семейството, защото любов в сърцето ти има...този стих го доказва отново...Барона
  • Прекрасно!Честито рождество!
  • Хубаво,хубаво Много!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...