26.12.2009 г., 17:09

Разпръсната...

1.1K 0 18

По стъпките, събудили нощта,

по лунните сълзи изплакани,

по угасналия огън във пещта,

по воплите от вятъра огласяни,

по устните несрещнали страстта,

по ръцете, в скута вяло стиснати,

по гласа, замлъкнал в песента,

по очите, мъката изписали,

по сърцето, тупкащо едва,

по мечтите, още неизживени,

по болката, изплакана в сълза,

по чувствата, с лъжа залени,

по мрачното небе с дъжда,

по дните, сивото поели,

по сенките, изпълнили нощта -

част от мене ще намериш!

Навсякъде оставих видима следа

през ада, в който заради теб загинах...

Ако ме поискаш, ти след мен ела!

Събери ме! И отново ще ме има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Навсякъде оставих видима следа
    през ада, в който заради теб загинах"
    Щом обичаш, значи си жива!!!
    Поздрави, Поли!
  • Весела, по-щастлива и по- късметлийска нова година Ви пожелавам, приятели! И нека поезията струи от душите Ви!!
  • Щастливи празници! Поли, нека НГ2010 донесе здраве и късмет за семейството, защото любов в сърцето ти има...този стих го доказва отново...Барона
  • Прекрасно!Честито рождество!
  • Хубаво,хубаво Много!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...