Разпятие
Защо се молите
и поклонявате
на кръста, построен
от другите,
на който ви самите те
разпънаха...?
И аз се кланях, и аз се молих
и давах мнение и получавах,
другите разпъвах, разпнаха ме също те,
а разпятието... наричахме... съчувствие.
Не искам
повече да виждам
паметниците
на чуждо мнение,
о к а ч е н и
по стените на живота.
Изгорих ги,
всичките. . .
останах сам
в опушената стая.
Задушавах се,
а после…
бях дете... отново.
Изчезнаха въпросите
и всичките съмнения,
засмях се
и попитах само:
„Искаш ли да си играем?“
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ааас Ааас Todos los derechos reservados
А кого попита „искаш ли да си играем"