Разпятие
Защо се молите
и поклонявате
на кръста, построен
от другите,
на който ви самите те
разпънаха...?
И аз се кланях, и аз се молих
и давах мнение и получавах,
другите разпъвах, разпнаха ме също те,
а разпятието... наричахме... съчувствие.
Не искам
повече да виждам
паметниците
на чуждо мнение,
о к а ч е н и
по стените на живота.
Изгорих ги,
всичките. . .
останах сам
в опушената стая.
Задушавах се,
а после…
бях дете... отново.
Изчезнаха въпросите
и всичките съмнения,
засмях се
и попитах само:
„Искаш ли да си играем?“
© Ааас Ааас Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Сашо, мерси
-
Много харесах!
-
Хах, интересен коментар, благодаря
А до въпроса - света, събеседника - има ли значение? Просто се замислих колко беше лесно когато бяхме деца - отиваме до някого и питаме "Искаш ли да си играем", без условия, без да се чудим какво ще си помисли.... -
Интересно се е получило, сякаш си инкрустирал кръста.Такъв талант си, че май е по-добре да не те забелязват прекалено скоро, да събереш сила да устояваш...че разпъвачи дал Господ.
Поздрави!
А кого попита „искаш ли да си играем" -
Реших да поекспериментирам малко
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
