sprocker (Ааас Ааас)
24 64
12.05.2010 г., 15:41 ч.

Разпятие 

  Поезия » Философска
749 0 5

Защо  се  молите
и    поклонявате
на   кръста,   построен
от     другите,
на който ви самите те
разпънаха...?

И аз се кланях,   и  аз се молих
и давах мнение   и  получавах,
другите разпъвах,  разпнаха ме също те,
а разпятието... наричахме...  съчувствие.

Не   искам
повече   да   виждам
паметниците
на   чуждо   мнение,
о к  а  ч  е  н и
по стените на живота.
 Изгорих    ги,
всичките. . .
останах    сам
 в  опушената  стая.
Задушавах       се,
а после…
бях дете...    отново.
 Изчезнаха   въпросите
и всичките съмнения,
засмях   се
и  попитах  само:

„Искаш ли да си играем?“

© Ааас Ааас Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сашо, мерси
  • Много харесах!
  • Хах, интересен коментар, благодаря
    А до въпроса - света, събеседника - има ли значение? Просто се замислих колко беше лесно когато бяхме деца - отиваме до някого и питаме "Искаш ли да си играем", без условия, без да се чудим какво ще си помисли....
  • Интересно се е получило, сякаш си инкрустирал кръста.Такъв талант си, че май е по-добре да не те забелязват прекалено скоро, да събереш сила да устояваш...че разпъвачи дал Господ.
    Поздрави!
    А кого попита „искаш ли да си играем"
  • Реших да поекспериментирам малко
Предложения
: ??:??