Разпятие
Нощта ляга да спи.
Земята се уморява.
Бледа луна и звезди
тъжно се появяват.
Останал да плаче
и да тъжи,
Светът – сираче
не ни го дължи.
Аз любя – готов да убия!
Какво да губя? Какво да крия?
Разкъсан между две рани,
в едно събрани и приковани,
там където свършва сърцето
и почва …
почва небето.
botyo
© Бойко Беров Todos los derechos reservados