Отсам истината глава заслоних
и в погледа осъмнаха звезди.
Не ми бе нужна светлина след здрача,
но лунното във тяло на светулка
прозина се без скрупули и свян.
И всмука всичко от съня не бил,
но в дъжд от пясъчни стрели не се удави.
Проплиска и се гмурна в пяната -
над плиткото
преди в рапан да се сниши.
И риба литна над неказаното,
прострелна с тяло - ...