Отсам истината глава заслоних

и в погледа осъмнаха звезди.

Не ми бе нужна светлина след здрача,

но лунното във тяло на светулка

прозина се без скрупули и свян.

И всмука всичко от съня не бил,

но в дъжд от пясъчни стрели не се удави.

Проплиска и се гмурна в пяната -

над плиткото

преди в рапан да се сниши.

И риба литна над неказаното,

прострелна с тяло -

като стон.

Изгреба пясъка с опашка

преди да се възземе в човката на лешояд.

Осъмнах в отмалелите простори

върху крилото на сивеещ вододел.

Във черното -

не ще пролазя,

а бялото -

ще споделя наум.