Разпятието на един народ

rumiana (Румяна )
136 1141

6 mar 2013, 12:20

Poesía » Civil

498 0 2

Навярно някой друг

ще сее макове

ще изучава Андромеда

ще се прицелва в атоми

и Космоса ще гледа

Ще е влюбен навярно

до пръсване

и звезди ще разгаря -

до ново възкръсване.

А аз - ослепяла от питане

ще се крия във стихове

разпъната

гневна

разнищена

безнадеждно орисана

до невъзможност

дълбаеща

заровени истини.

Да търся разголена

мечтана човечност...

във тази абсурдно

жадувана вечност.

И моля чрез живо разпятие

Бог да премахне туй страшно проклятие

заложен погрешно вътрешен код

на тоз славен, безправен народ!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rumiana (Румяна )

2013-03-06T19:24:45+02:00

Благодаря на Венцислав Янакиев за коментара!Правилно си доловил философията на разковничето!
magnum (Венцислав Янакиев)

2013-03-06T19:12:50+02:00

"заложен погрешно вътрешен код"
ей тука е разковничето.
Хубав стих!