6.03.2013 г., 12:20 ч.

Разпятието на един народ 

  Поезия » Гражданска
471 0 2

Навярно някой друг

ще сее макове

ще изучава Андромеда

ще се прицелва в атоми

и Космоса ще гледа

Ще е влюбен навярно

до пръсване

и звезди ще разгаря -

до ново възкръсване.

А аз - ослепяла от питане

ще се крия във стихове

разпъната

гневна

разнищена

безнадеждно орисана

до невъзможност

дълбаеща

заровени истини.

Да търся разголена

мечтана човечност...

във тази абсурдно

жадувана вечност.

И моля чрез живо разпятие

Бог да премахне туй страшно проклятие

заложен погрешно вътрешен код

на тоз славен, безправен народ!

 

© Румяна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на Венцислав Янакиев за коментара!Правилно си доловил философията на разковничето!
  • "заложен погрешно вътрешен код"
    ей тука е разковничето.
    Хубав стих!
Предложения
: ??:??