Mar 6, 2013, 12:20 PM

Разпятието на един народ

  Poetry » Civic
631 0 2

Навярно някой друг

ще сее макове

ще изучава Андромеда

ще се прицелва в атоми

и Космоса ще гледа

Ще е влюбен навярно

до пръсване

и звезди ще разгаря -

до ново възкръсване.

А аз - ослепяла от питане

ще се крия във стихове

разпъната

гневна

разнищена

безнадеждно орисана

до невъзможност

дълбаеща

заровени истини.

Да търся разголена

мечтана човечност...

във тази абсурдно

жадувана вечност.

И моля чрез живо разпятие

Бог да премахне туй страшно проклятие

заложен погрешно вътрешен код

на тоз славен, безправен народ!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на Венцислав Янакиев за коментара!Правилно си доловил философията на разковничето!
  • "заложен погрешно вътрешен код"
    ей тука е разковничето.
    Хубав стих!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....