Разпятието на един народ

rumiana (Румяна )
136 1141

Mar 6, 2013, 12:20 PM

Poetry » Civilian

472 0 2

Навярно някой друг

ще сее макове

ще изучава Андромеда

ще се прицелва в атоми

и Космоса ще гледа

Ще е влюбен навярно

до пръсване

и звезди ще разгаря -

до ново възкръсване.

А аз - ослепяла от питане

ще се крия във стихове

разпъната

гневна

разнищена

безнадеждно орисана

до невъзможност

дълбаеща

заровени истини.

Да търся разголена

мечтана човечност...

във тази абсурдно

жадувана вечност.

И моля чрез живо разпятие

Бог да премахне туй страшно проклятие

заложен погрешно вътрешен код

на тоз славен, безправен народ!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

rumiana (Румяна )

2013-03-06T19:24:45+02:00

Благодаря на Венцислав Янакиев за коментара!Правилно си доловил философията на разковничето!
magnum (Венцислав Янакиев)

2013-03-06T19:12:50+02:00

"заложен погрешно вътрешен код"
ей тука е разковничето.
Хубав стих!