6 мар. 2013 г., 12:20

Разпятието на един народ

635 0 2

Навярно някой друг

ще сее макове

ще изучава Андромеда

ще се прицелва в атоми

и Космоса ще гледа

Ще е влюбен навярно

до пръсване

и звезди ще разгаря -

до ново възкръсване.

А аз - ослепяла от питане

ще се крия във стихове

разпъната

гневна

разнищена

безнадеждно орисана

до невъзможност

дълбаеща

заровени истини.

Да търся разголена

мечтана човечност...

във тази абсурдно

жадувана вечност.

И моля чрез живо разпятие

Бог да премахне туй страшно проклятие

заложен погрешно вътрешен код

на тоз славен, безправен народ!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на Венцислав Янакиев за коментара!Правилно си доловил философията на разковничето!
  • "заложен погрешно вътрешен код"
    ей тука е разковничето.
    Хубав стих!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...