21 sept 2017, 12:12

Разравяне с болка

  Poesía » Civil
490 1 0

РАЗРАВЯНЕ СЪС БОЛКА

 

Аз често съм изправен до стената

и се опитвам сметка да си дам,

с какво ли не ми пълниха главата,

без смисъла му истински да знам.

 

Това не беше само моя воля,

защото с мъка се оформях сам...

И чужд акъл игра голяма роля...

Аз истините търсех грам по грам!

 

И работата ми вися на косъм,

а почвата се мяташе под мен...

Живеехме в живота нескопосан,

и правехме нещата ден за ден.

 

И днес нещата ни не се смениха

и „истините” станаха лъжи,

и прави пътища се изкривиха,

а всичко туй на мене ми тежи!

 

И като правя тази преоценка,

разравям с болка всичките си дни.

За мен Живота е фалшива сценка,

с насилие и „обедни” звезди!

 

26.10.2014г.София

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...