27 jun 2007, 10:12

Разрези

  Poesía
651 0 1
 

Жестовете ти гилотинират всяка моя нежност.

Разхождаш се по мен, обут в бръснарски ножчета.

Все по-иглено пробождат стоманените ти пръсти.

Твоят хаос е безкрайна разрязваща ме повърхност.


С джобното си ножче дълбаеш в мен нови страхове.

Накълцваш ме на ситно и ме заливаш с празнота.

Релефната ми същност докосваш с абразивни ръце.

Твоето невежество е шуплата във мъдростта ми.


Пироните на моята надежда вадиш с клещите си.

С бормашина надупчваш дантелената ми цялост.

Ламинираш ме с оправдание за повече трайност.

Твоята безнаказаност ме жигосва с проклятие.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...