27 jun 2007, 10:12

Разрези

  Poesía
647 0 1
 

Жестовете ти гилотинират всяка моя нежност.

Разхождаш се по мен, обут в бръснарски ножчета.

Все по-иглено пробождат стоманените ти пръсти.

Твоят хаос е безкрайна разрязваща ме повърхност.


С джобното си ножче дълбаеш в мен нови страхове.

Накълцваш ме на ситно и ме заливаш с празнота.

Релефната ми същност докосваш с абразивни ръце.

Твоето невежество е шуплата във мъдростта ми.


Пироните на моята надежда вадиш с клещите си.

С бормашина надупчваш дантелената ми цялост.

Ламинираш ме с оправдание за повече трайност.

Твоята безнаказаност ме жигосва с проклятие.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...