Жестовете ти гилотинират всяка моя нежност.

Разхождаш се по мен, обут в бръснарски ножчета.

Все по-иглено пробождат стоманените ти пръсти.

Твоят хаос е безкрайна разрязваща ме повърхност.

С джобното си ножче дълбаеш в мен нови страхове.

Накълцваш ме на ситно и ме заливаш с празнота.

Релефната ми същност докосваш с абразивни ръце.

Твоето невежество е шуплата във мъдростта ми.

Пироните на моята надежда вадиш с клещите си.

С бормашина надупчваш дантелената ми цялост.

Ламинираш ме с оправдание за повече трайност.

Твоята безнаказаност ме жигосва с проклятие.